Обезщетение за непозволено увреждане по застрахователен иск: Как да защитим правата си?
На всеки от нас може да се случи да претърпи вреди от виновно поведение на някой друг. В
случаите, когато е налице застраховка за определено събитие, при настъпването му, често е
възможно уреждането на възникналите отношения по повод на него да не бъдат
своевременно уредени и по-най-удовлетворяващия начин за увреденото лице, а да сме
принудени да потърсим правата си в съда.
Непозволеното увреждане е най-честото основание, въз основа на което можем да потърсим
защита на правата си, тогава, когато сме претърпели вреда от виновното поведение на друго
лице. Непозволено увреждане ще бъде реализирано тогава, когато е налице вреда,
противоправен резултат и причинна връзка между вредата и резултата.
Задължението за поправяне на нанесените вреди от непозволено увреждане произтичат от
важен правен принцип, а именно че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму (чл. 45 от ЗЗД). Когато обаче деликвентът (виновното лице) има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (най-често при ПТП, но и при
професионални отговорности), увреденото лице има право на директен иск срещу
застрахователя (чл. 432 от Кодекса за застраховането).
Важно е да отбележим, че увреденото лице има право на избор – може да съди директно
виновния причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД или да предяви пряк иск срещу неговия
застраховател по чл. 432 от КЗ. В практиката се предпочита прекият иск срещу
застрахователя поради неговата по-голяма платежоспособност.
Съгласно българското право обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). Те се делят на две основни
категории:
- Имуществени вреди
Тези вреди представляват конкретно измерими парични загуби, които могат да включват
например: разходи за ремонт на автомобила или друго имущество; медицински разходи,
консумативи, лекарства, рехабилитация; пропуснати ползи (напр. неизплатено трудово
възнаграждение поради болничен).
- Неимуществени вреди
Това са претърпените болки, страдания, психически травми и негативни емоции от
пострадалия или неговите близки (при смърт). Трябва да спомененм важно уточнение заобезщетението, което покрива причинените неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По
отношение на тази законодателна разпоредба е налцие богата съдебна практика.
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указва, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а се основава на конкретни факти: характер на
увреждането, интензитет и продължителност на болките, възраст на пострадалия, прогноза
за възстановяване. Изключително важно е Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
т.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. То разширява кръга на правоимащите. Освен най-
близките (съпруг, деца, родители), право на обезщетение по справедливост имат и лица,
които са развили трайна и дълбока емоционална връзка с починалия (напр. братя, сестри,
баби, внуци или лица, с които починалият е живял на съпружески начала).
Възможно е претендиращият обезщетение също да има вина по отношение на
реалзиирането на вредата в резултат на непозволеното увреждане. Подобен случай законът
третира като „съпричоняване“ (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД). Ако пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите (напр. шофирал е без предпазен колан или е пресякъл неправилно),
обезщетението се намалява. Според практиката на ВКС (напр. Решение № 98 от 25.06.2012
г. по т. д. № 710/2011 г., II т. о.), съпричиняването трябва да бъде изрично доказано от
застрахователя, а не просто предполагаемо.
Дори да искате да предявите иск срещу застрахователя, важно е да се знае, че преди да се
заведе съдебен иск по чл. 432 от КЗ, задължително трябва да се премине през доброволна
процедура пред застрахователя (чл. 380 от КЗ). Тази процедура включва няколко стъпки:
1. Пострадалият подава писмена застрахователна претенция до застрахователя.
2. Застрахователят има 3-месечен срок, в който трябва или да определи и изплати
размера на обезщетението, или да даде мотивиран отказ.
3. Едва след изтичането на този срок (или при предсрочен отказ/недоволство от сумата),
пострадалият може да заведе иск в съда. Ако се заведе дело преди това, съдът ще го
прекрати като недопустимо.
Полезно е да знаете, че за да завърши успешно едно такова застрахователно дело, ищецът
следва да разполага с достатъчно доказателства. Затова е добре да пазите всякакви касови
бележки за лекарства, медицински епикризи, протоколи от КАТ и като цяло всяко
доказателствено средство, което може да докаже наличието на вреда.
По време на делото е важно да внимавате и за предложения от страна на застрахователя за
споразумения. Застрахователите често предлагат ниски суми срещу подписване на
споразумение, с което се отказвате от бъдещи претенции. Консултацията с адвокат предиподписване на подобно споразумение е критична. Когато се консултирате с компетентен
адвокат той ще ви информира и за давността за подаване на иск срещу застрахователя.
Правото на иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ се погасява с изтичането
на 5-годишна давност от деня на събитието (чл. 378, ал. 1, т. 4 от КЗ).
Платформата ImamAdvokat.bg е мястото, където можете да се свържете бързо и лесно с
опитни експерти в областта на застрахователното право, които ще ви насочат за
предприемането на конкретни действия и това, което се очаква от вас, за да може да бъдат
спазени всички законови изисквания, за да завърши вашия спор с максимално
удовлетворяващо съдебно решeние.