Лекарска грешка: Как да защитим правата си и да получим обезщетение?

Когато постъпваме в болница или се доверяваме на медицински специалист, ние поверяваме най-ценното – своя живот и здраве. За съжаление, медицината не е безгрешна. Когато лечението доведе до неочаквано влошаване, увреждане или дори фатални последици, винаги възниква въпроса: Непредвидимо усложнение или лекарска грешка беше това?

Законовата процедура в България може да изглежда тромава и объркваща за хората без юридическо образование. Тази статия има за цел да ви даде информация за ключовите правни понятия в областта на лекарската грешка и да ви даде ясни, практически стъпки за реакция, ако вие или ваш близък сте пострадали от медицинско увреждане.

В българското законодателство няма легално определение за „лекарска грешка". В правния мир и съдебната практика този феномен се разглежда като медицински деликт (непозволено увреждане)¹.

Върховният касационен съд (ВКС) приема, че лекарска грешка е налице тогава, когато дадено действие или бездействие на медицинския специалист е несъвместимо с „добрата медицинска практика" и утвърдените медицински стандарти². Важно е да се разбере, че не всяко неуспешно лечение е грешка. За да има основание за обезщетение, законът изисква едновременното доказване на четири елемента:

• Противоправно поведение, което ще е налице ако лекарят е нарушил правилата за лечение, проявил е небрежност или е пропуснал да извърши задължително действие.
• Вреда, тогава когато е настъпило реално увреждане на здравето (физическо или психическо) или смърт.
• Причинно-следствена връзка, когато увреждането е директен резултат от грешката на лекаря, а не от естественото развитие на болестта.
• Вина, която в гражданското право вината се предполага до доказване на противното³, като най-често се изразява под формата на медицинска небрежност.

В случай, че се съмнявате, че здравето ви или на ваш близък е било увредено поради неправилно лечение, реакцията в първите дни е изключително важна за успеха на евентуално бъдещо дело.

Съгласно Закона за здравето, вие имате пълно право да получите заверени копия от цялото си медицинско досие, епикризи, резултати от изследвания, оперативни протоколи и температурни листове. Лечебното заведение няма право да ви ги откаже. Направете го, преди документите да бъдат „коригирани" със задна дата.

След като сте изискали пълното си медицинско досие е важно да подадете жалба до надлежните органи. Адресирайте писмена жалба до Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН) и Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Те са длъжни да извършат проверка. Констативният протокол от ИАМН е ключово писмено доказателство за съда, ако открие нарушения. След като получите досието си е препоръчително да се консултирате с независим тесен специалист в същата област. Той може неофициално да ви насочи дали колегите му са спазили алгоритъма на лечение, или са допуснали груб пропуск. Тъй като делата за медицински деликти са едни от най-сложните в българското право, ще ви е необходим адвокат с опит в медицинското право, който да оцени реалния шанс за успех на претенцията ви.

Пострадалият пациент (или неговите наследници при смърт) разполагат с три основни възможности за юридическа защита:

А. Гражданско дело за обезщетение (Искове по ЗЗД)

Това е най-ефективният начин за разрешаване на правния спор. Искът се предявява по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тук имате две опции, които често се съчетават: или да предявите иск срещу лекаря за негово виновно поведение (чл. 45 от ЗЗД) или да предявите иск срещу лечебното заведение (чл. 49 от ЗЗД). Ако подадете иск срещу лечебното заведение в качеството му на работодател, то той носи т.нар. обезпечително-гаранционна отговорност за вредите, причинени от неговите служители (лекари, медицински сестри) при изпълнение на работата им⁴. Тъй като болниците обикновено имат по-голям финансов ресурс и задължителни застраховки, искът най-често се насочва директно към тях.

Можете да претендирате за два вида вреди:

1. Имуществени: Всички реални разходи за коригиращи операции, лекарства, рехабилитация, както и пропуснати ползи (напр. нереализирана заплата поради болничен).
2. Неимуществени: Обезщетение за претърпените физически болки, страдания, психически стрес и уплаха. Размерът им се определя от съда „по справедливост" (чл. 52 от ЗЗД) въз основа на възрастта на пациента, тежестта на увреждането и дълготрайността на последиците⁵.

Когато говорим за лекарска грешка, не можем да не подминем темата за информираното съгласие и значението му в едно потенциално дело за непозволено увреждане. Почти няма случай, в който пациент да влезе в болница за изследване или операция и да не му бъде дадена за подписване бланка, озаглавена „Информирано съгласие". Много лекари и лечебни заведения погрешно смятат (и често се опитват да убедят пациентите в това), че веднъж подписан, този документ играе застраховка срещу всякакви съдебни претенции.

Това всъщност обаче не е напълно вярно. Подписаното информирано съгласие има съвсем различна правна функция и не лишава пациента от правото му да търси обезщетение. Съгласно Закона за здравето, всеки пациент има право да бъде запознат на достъпен език с диагнозата си, целите и характера на лечението, както и с типичните и очаквани рискове/усложнения, които могат да настъпят.⁶

С подписването на документа вие декларирате две неща:

1. Че сте запознати с медицинските рискове (например, че при дадена операция има 2% вероятност от специфично усложнение).
2. Че доброволно приемате тези рискове в името на лечебния резултат.

Съдебната практика в България прави много ясна разграничителна линия. Ако увреждането е настъпило въпреки перфектно изпълнения от лекаря алгоритъм (просто защото човешкият организъм е реагирал така и този риск е описан в медицинската наука), тогава информираното съгласие защитава лекаря. Когато подписвате информирано съгласие, всъщност вие се съгласявате с рисковете от лечението, но никога не се съгласявате лекарят да прояви небрежност, да действа непрофесионално или да сгреши⁷.

Ако подпишете информирано съгласие за операция и по време на интервенцията лекарят забрави марля в тялото ви, подписът ви не го спасява от отговорност. Вие сте дали съгласие за операцията, но не и за това да бъдете оперирани небрежно.

Ако болницата ви даде бланка за подпис минути преди операцията, докато вече сте под влияние на успокоителни, или ако документът съдържа само общи фрази без конкретни рискове, съдът приема, че не е налице реално информиране⁸.

Ако лекарят извърши интервенция, без да ви е предупредил за конкретен сериозен риск, и този риск се сбъдне – лечебното заведение дължи обезщетение само заради факта, че ви е отнело правото на избор дали да се подложите на процедурата, дори самата операция да е извършена технически перфектно. Поради това, дори да сте подписани информирано съгласие, във всеки конкретен случай това съгласие може да има различна правна стойност.

Важно е да се отбележи, че въпреки че съдебното решение е най-сигурния начин да получите справедливост, воденето на съдебно дело в България отнема средно между 3 и 5 години, изисква заплащане на сериозна държавна такса (4% от стойността на иска) и скъпи съдебно-медицински експертизи.

Алтернативен и много по-бърз път е сключването на договор за спогодба (извънсъдебно споразумение) по реда на чл. 365 от ЗЗД. Тъй като всяко лечебно заведение има задължителна застраховка „Професионална отговорност", преговорите често се водят директно със застрахователя на болницата. При провеждане на ефективни преговори, обезщетение може да бъде получено в рамките на броени месеци, макар и често в малко по-нисък размер от потенциално присъдения от съда.

Освен гражданската отговорност, законодателството предвижда и наказателна такава в определени случаи. Ако от лекарската грешка е последвала смърт или тежка/средна телесна повреда, прокуратурата може да заведе наказателно дело срещу лекаря за престъпление по непредпазливост поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (чл. 123 и чл. 134 от Наказателния кодекс). Тук целта е налагане на наказание (напр. лишаване от свобода или лишаване от право да упражнява професията), а пострадалите могат да се конституират като граждански ищци в процеса.

Важно е да имате предвид, че правото за завеждане на граждански иск трябва да бъде упражнено в определен срок, защото гражданския иск за лекарска грешка се погасява с 5-годишна давност (чл. 110 от ЗЗД). Срокът започва да тече от деня на увреждането или от момента, в който пациентът е разбрал за него и е идентифицирал причинителя.

Доказването на лекарска грешка е битка, която изисква търпение, кураж и желязна документална подготовка. В съдебната зала всичко се решава от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени от други лекари (вещи лица). Ето защо, навременното събиране на доказателства и партньорството с опитен адвокат са разликата между загубеното дело и извоюваната справедливост. Използвайки платформата ImamAdvokat.bg вие имате възможност да изберете от опитни специалисти в областта на медицинското и наказателното право в случай, че лекарската грешка, на която вие или ваш близък сте станали субект може да бъде оспорена по съдебен ред.

Използвана литература и източници:

1. Чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – уреждат общия състав на непозволеното увреждане (деликтна отговорност).
2. Решение № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о. – съдът изрично постановява, че за ангажиране на отговорността е достатъчно деянието да противоречи на „добрата медицинска практика".
3. Чл. 45, ал. 2 от ЗЗД – „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното."
4. Чл. 49 от ЗЗД – урежда отговорността на възложителя на работата (в случая болницата като работодател) за вреди, причинени от неговите работници. Тази отговорност е безвиновна и има обезпечително-гаранционна функция.
5. Чл. 52 от ЗЗД – Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тълкувателно решение № 4/1961 г. на ВС дава критериите за „справедливост".
6. Чл. 87 и чл. 88 от Закона за здравето – Детайлно уреждат задължението на лекаря да предостави своевременна и точна информация на пациента и правото на отказ от медицинска помощ.
7. Решение № 65/2018 г. на ВКС, III г.о. – Върховният съд изрично указва, че подписаното информирано съгласие не изключва противоправността на поведението на лекаря, ако вредата е причинена поради лошо или небрежно изпълнение на медицинските задължения.
8. Шаркова, М. „Информираното съгласие – формално изискване или защита на правата на пациента", Списание „Юридически свят", бр. 2/2021 г.