Как законът защитава домашните ни любимци и какво можем да направим, ако някой им посегне?

Домашните любимци често се превъръщат в много важна част от живота на стопанина си и именно това предизвиква негативни емоции в случай, че някой се отнесе с

жестокост към любимеца ни. В България темата за правата на животните отдавна не е табу, защото убийството или тежкото нараняване на животно може да бъде престъпление с реални последици – включително лишаване от свобода.

След случаят на убитият домашен любимец, предизвикал граждански протест, се обърнахме към специалистите от дигиталната платформа Imamadvokat.bg за малко повече разяснения какво може да направи един собственик, в случай, че е извършено посегателство спрямо домашния му любимец.

Животното – вещ или защитен субект?

Гражданското законодателство формално разглежда животното като вещ- собственост на своя стопанин. В няколко нормативни акта обаче животното се разглежда като субект с определени права. Така например Законът за защита на животните (ЗЗЖ) урежда хуманното отношение към животните в Република България и забранява всякакви прояви на жестокост спрямо тях. Нещо повече, Наказателният кодекс (НК) криминализира тежките прояви на жестокост, включително убийството на животно, а с общински наредби се регламентират специални правила за отглеждането на домашните любимци и мерките за контрол.

Какво всъщност е забранено?

Законът за защита на животните е категоричен: забранено е причиняването на болка, страдание и смърт без необходимост на животно. По-конкретно действията, които могат да попаднат в категорията причиняващи болка и страдание могат да включват:

• умишлено малтретиране, биене, изтезаване;
• умъртвяване по жесток или мъчителен начин;
• организиране на боеве с животни;
• изоставяне на животно в състояние, в което то не може да се грижи за себе си;
• използване на отрови, капани и други способи, причиняващи ненужно страдание.

Когато става въпрос за действия, които не могат да попаднат в горепосоченото поле и се характеризират с висока степен на жестокост, то тогава за извършването на подобни действия може да бъде търсена отговорност по реда на Наказателния кодекс. Това означава, че ако някой убие или нарани тежко кучето ви например, при определени условия на извършителя може да бъде търсена наказателна отговорност.

За търсенето и реализирането на наказателна отговорност в подобни хипотези ключова е разпоредбата на чл. 325б от Наказателния кодекс. Съгласно този текст на закона престъпление извършва онзи, който противозаконно умъртви гръбначно животно (в това число куче, котка и др.), или му причини тежко или трайно увреждане се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Особената жестокост и причиняването на увреждане по особено мъчителен начин на животното пък са квалифициращи обстоятелства и обосновават налагането на по-тежко наказание (до осем години лишаване от свобода и десет хиляди лева глоба).

Какво да направите, ако посегнат на вашия любимец?

Реакцията в първите часове след инцидента е решаваща за доказването на престъплението. Посещението при ветеринарене лекар, който да документира диагнозата и описанието на травмата е от съществено значение за доказването на увреждане. Ако се касае за смъртен случай е нужно да бъде направена ветеринарна аутопсия, която да установи причината за смъртта.

Документите, издадени и подписани от ветеринарен лекар или ветеринарен патоанатом са основното доказателство пред полиция, прокуратура и съд. В допълнение можете да заснемете мястото на престъплението, да потърсите свидетели и да съберете предмети, които евентуално вса били използвани при извършване на престъплението.

В първите минути след извършване на престъплението е добре да уведомите полицията като позваните на телефон 112. След обаждането потърсете районното управление на МВР по местопроизшествието; подайте писмена жалба/сигнал, като опишете: дата, час, място; какво се е случило; кой е предполагаемият извършител (ако имате съмнения или данни); кои са свидетелите; какви доказателства имате (снимки, ветеринарни

документи и др.).

Задължително изискайте входящ номер или копие от жалбата – това е ваша гаранция, че сигналът ви не „изчезва“ в системата.

Следващата стъпка е районната прокуратура. Там можете да подадете:

• жалба, в която ясно искате проверка за престъпление по чл. 325б НК;

Прокурорът решава дали да образува досъдебно производство. Ако откаже, постановлението подлежи на обжалване в съда – нещо, което рядко се прави, но често е напълно оправдано.

Може ли собственикът да получи обезщетение?

Освен наказателната отговорност на извършителя, законът предвижда и гражданска отговорност за проявилият жестоко отношение към вашия домашен любимец. Гражданската отговорност на извършителя покрива имуществени вреди – разходи за лечение, операции, медикаменти, аутопсия, кремация или загробване; неимуществени вреди – болките и страданията от загубата на животното. Реализирането на гражданската

отговорност може да бъде по време на наказателното производство като собственикът се присъединява като граждански ищец по делото или с отделен граждански иск в отделно производство– по Закона за задълженията и договорите. Традиционно българските съдилища не присъждат високи обезщетения за подобен тип вреди, но практиката постепенно се променя. Все по-често се отчита силната емоционална връзка между човек и домашен любимец – нещо, което доскоро беше почти игнорирано юридически.

Когато няма престъпление – има ли все пак наказание?

Не всяко посегателство към животно достига сериозността на престъпление по НК. Но това не означава, че извършителят остава безнаказан. В подобни хипотези законът предвижда административни санкции. В Закона за защита на животните са регламентирани глоби и имуществени санкции за:

• прояви на жестокост, които не са толкова тежки, че да са престъпление;
• изоставяне на животно;
• отглеждане при недопустимо лоши условия;
• нарушение на правилата за регистрация и маркиране на кучета;
• незаконно развъждане и търговия.

Глобите за физически лица започват от няколкостотин лева и могат да достигнат няколко хиляди. За юридически лица и търговци санкциите са още по-високи.

При нарушение се съставя акт от компетентните органи, а след това се издава наказателно постановление, което може да бъде обжалвано в съда.

Почти всяка община има своя наредба за отглеждане на домашни животни, която урежда специфични правила за водене на куче на повод и/или с намордник; задължение за почистване след животното; забрани за пускане без надзор; определени зони, в които животни не се допускат.

На пръв поглед тези текстове защитават хората от безотговорни стопани, но на практика те пазят и самите животни – от инциденти, отравяния, сбивания. Нарушенията се санкционират с глоби (често под формата на фишове), а при системни нарушения – с по-тежки санкции.

Регламентирането както на наказателната, така и на административната отговорност при противоправно поведение спрямо животни разкрива ясно изразена тенденция към все по-осезаемо зачитане и защита на техните права. Изключително важно е дори наглед дребните прояви на насилие или жестокост да не бъдат пренебрегвани. В редица случаи подобни прояви са ранен индикатор за ескалация на агресията и бъдещи сериозни инциденти. Правната защита на животните е специфична материя със свои съществени детайли. В случай че станете свидетел на насилие или вашият домашен любимец пострада от такова, не се опитвайте да се справяте сами. Най-доброто решение е своевременно да се обърнете към квалифициран специалист. В платформата Imamadvokat.bg можете лесно да откриете опитен адвокат, който да ви съдейства с професионална правна помощ и защита.